Повелително наклонение в потребителския интерфейс

Михаил Балабанов · 2026-02-10

превод, UI, граматика

Оригинална публикация от М. Балабанов, архивирана от web.archive.org.

Анотация

В статията е предложен подход за употребата на повелително наклонение и съществителни за действия в потребителския интерфейс. Защитава се позицията, че мястото на повелителното наклонение е само в указанията от автора на програмата към потребителя, но не и в елементите, чрез които потребителят управлява програмата.

Предлаганият подход (бутони и менюта в стил „Отваряне на файл") е една от основните две възможности. Другата са заповедните формулировки („Отвори файл"). Изборът до голяма степен зависи от преводача и целевата аудитория. Всеки от двата подхода се опира на ценности и предположения, които може да са уместни в един контекст и неуместни в друг. И двата имат поддръжници сред специалистите както по потребителски интерфейс, така и по български език.

Съдържание

1. Същност на предлагания подход
2. Аргументи „за" и „против"
3. Технически съображения при превод

1. Същност на предлагания подход

Предлаганата постановка е накратко следната:

• Предпочитаме потребителят да възприема компютъра и инсталирания в него софтуер просто като сложно неодушевено устройство, а не като разумен събеседник, който „разбира" и „изпълнява" заповеди.

• Разглеждаме програмите като въображаеми машини, построени от програмистите, а графичният потребителски интерфейс (ГПИ) - като пултове за управление на тези машини. Те са надписани с текстове, чиито автори са отново програмистите, а не компютърът.¹

При горните предположения в най-логично да надписваме ГПИ по същия начин като таблото за управление на обикновена машина. Бутоните и лостовете на машините се надписват със съществителни за действия: „Запалване", „Повдигане на стрелата", и т.н. Ако действието е очевидно, то често се пропуска и остава само допълнението: „Осветление" (вм. „Превключване на осветлението"), „Кафе със захар" (вм. „Приготвяне на кафе със захар") и т.н. Тук няма нищо ново и никакъв специален стандарт. Ежедневието ни е пълно с такива надписи.

Пояснителният надпис до бутона не инструктира оператора какво да прави, а само го осведомява за предназначението му: „[този бутон служи за] Изстрелване на ракета", „[този ключ служи за] Запалване на двигателя". Операторът сам решава дали и кога да натисне бутона. Когато направи това, той не „заповядва" на машината и не „общува" с нея. Просто като непосредствен резултат от действието му потича ток или се завъртат зъбчати колела и машината променя състоянието си. В една съвременна металообработваща машина има няколко компютъра, но никой не би твърдял, че общува с нея, когато я управлява.

От друга страна, указанията за оператора се описват с повелително наклонение на съответните табелки върху машината, например:

1. Поставете заготовката.
2. Натиснете бутона ВКЛ.
3. Дръпнете лоста А към себе си.

В този случай някой, който знае как се използва машината, общува писмено с оператора и го направлява.

По-общо, повелителното наклонение обозначава заповед или молба от автора на текста (говорещ/пишещ) към възприемащия текста (слушател/читател). Ако ви кажат „Стой!", спирате. Ако видите табела „Не преминавай!", търсите обиколен път. Чрез надписа авторът му задочно ви казва: „Хей, ти, който четеш това, аз, който съм го написал, те предупреждавам: не минавай от тук!". Обичайната реакция на човек, който вижда надпис в повелително наклонение върху врата, машина или крайпътна табела, е да го приеме като указание за себе си и – поне понякога – да го изпълни (например, за да не го набие охраната или да не го сгази влак).

Взаимодействието „човек – персонален компютър" (по-точно „човек – стартиран софтуер") точно се вписва в този модел:

Автор на текста: ---> Носител/средство за разпространение на текста: ---> Читател на текста:
Програмистът          Програмата, чрез екран или високоговорител          Потребителят

При противоположния подход взаимодействието между програмата и потребителя се разглежда като двупосочно общуване между потребителя и софтуера (програмистът не се включва в модела). Софтуерът се приема за страна в общуването, а не за средство за извършването му. При това някои надписи са „реплики на програмата", а други – „реплики на потребителя". Обикновено разграничаването между тях е лесно, тъй като се намират на различни места в потребителския интерфейс, макар и да не са обозначени графично по различен начин.

При използване на втория подход обаче възникват логически проблеми: често надписът на английски означава действие на потребителя, а не на софтуера. Тогава от програмата всъщност се иска да даде на потребителя възможност да извърши действието и заповедната форма на самото действие не е подходяща „реплика на потребителя" в „разговора му с програмата".

Освен това много от надписите върху бутоните и в менютата по начало са съществителни или прилагателни имена, например „Tools", „Properties", „New" – точно както върху бутоните на обикновените машини. При превод със заповедни форми в менютата и бутоните се смесват трите вида надписи – описания, заповеди и действия, извършвани от оператора. От друга страна надписването като в „обикновена машина" унифицира формулировката на менютата и бутоните. Остава едно единствено просто правило – „само съществителни" (по-точно: само именни словосъчетания), без смислови конфликти: „Четене на писмо", „Настройка на принтер", „Приемане", „Отхвърляне", „Потвърждаване", „Отказ", „Изход".

2. Аргументи „за" и „против"

По-долу са разгледани някои от основните аргументи за използване на повелително наклонение в менютата и бутоните, с които съм се сблъсквал при различни обсъждания на въпроса.

• „Така е по-интуитивно" – потребителят „заповядва" на компютъра какво да прави.

  Наистина, за програмистите, каквито са повечето доброволни преводачи на софтуер, нагласата „аз командвам компютъра" често е по-близка от неутралното „Отваряне" и „Затваряне". Тя е близка и за потребителите – компютърът е по-интерактивен от повечето машини и е лесно човек да си представи, че „общува" с него.

  Този аргумент предполага, че допускаме и дори поощряваме потребителя да възприема компютъра като разумен събеседник. Програмистът обаче никога няма да се заблуди, че наистина „заповядва" на разумно същество. От друга страна, обикновеният потребител лесно може да се вживее в ролята на „разговарящ с компютъра" и инстинктивно да очаква от него по-интелигентно поведение от наличното с всички възможни последствия от това.²

  Друго предположение, на което неявно се основава този аргумент, е че потребителят лесно може да се отъждестви с автора на надписа и да го почувства като „своя реплика". Когато заповедта е изписана на екрана, това не е много трудно, но има и по-особени случаи. Например при работа с екранен четец компютърът произнася на глас надписите от менютата и бутоните и заповедите вече биха звучали неуместно.

  Още едно съображение, споменато и по-горе, е че често заповедните форми на глагола от оригинала звучат нелогично като заповед от потребителя за машината – „чети писмо", „излез" и т.н. - и се налага да се подменят с по-подходящ израз.

  Накрая, неутралните описания на действията също са интуитивни. Това са точно надписите, които очакваме да видим върху обикновена машина или предмет в ежедневието.

• Оригиналните надписи също са в повелително наклонение, например „Open file", а не „Opening file".

  На английски инфинитивът и повелителното наклонение съвпадат. Затова, освен ако в проектната документация за интерфейса не е изрично споменато повелително наклонение (както е например в GNOME), не е сигурно какво има предвид авторът. В този смисъл подходът, който ще изберем, зависи до голяма степен от приетите съображения за стил. В професионално локализирания или оригинален софтуер на немски, френски, испански и руски обикновено надписите на бутоните и в менютата са в инфинитив. Разбира се, това далеч не е абсолютно правило, например българските и – доколкото зная – норвежките версии на софтуера на „Майкрософт" са с повелително наклонение в менютата и бутоните.

• Надписите в повелително наклонение са по-кратки, например „Запиши файл" е по-кратко от „Записване на файл".

  Обърнете внимание, че позициите от менютата в оригинала не са на книжовен английски. Те са на съкратен „телеграфен" език, възникнал, когато потребителският интерфейс бе ограничен от 25-те реда и 80-те (или дори 40-те) знака на текстовия екран. Да вземем командата „Modify page style". Ако нищо не ви дразни на пръв поглед, запитайте се за какво служи тя: а) за промяна на стила на текущата страница (modify the page’s style); б) за избор на страница и промяна на стила й (modify a page’s style); в) за избор на произволен стил за страници и промяна на последния (modify a page style)?

  Имайки предвид това, има смисъл да обмислим подобен подход в превода. Там, където предлогът, най често – „на", се подразбира, той може да се пропуска, например „Запис – лист" или „Избор – всичко".

  Освен това за много действия няма нужда да се използва по-дългото отглаголно съществително, защото има уместно обикновено съществително. То най-често е с един-два знака по-късо и от заповедната форма: записване – запиши – запис, преглеждане – прегледай – преглед, редактиране – редактирай – редакция и т.н.

3. Технически съображения при превод

Сериозен технически аргумент за предпочитането на съществителни пред заповеди е следният: при локализиране на софтуер често един и същ низ се използва на много места в програмата за различни цели – в меню, в заглавие на прозорец, в подсказка и т.н. В такъв случай той трябва да се преведе възможно най-неутрално, за да пасва навсякъде. Обратното също е проблем. Ако няколко еднакви низа се изписват на различни места, трябва 1) те да се променят, за да могат да се различават, 2) да се стартира програмата (евентуално с прекомпилиране), 3) да се провери кое копие къде се показва и 4) след това да се извърши действителният превод. За един огромен езиков файл към сложна програма или пакет това е изключително трудоемко. Накрая, на български при заповедните форми винаги трябва да се разграничават глаголите от свършен и несвършен вид (дали „Write settings" е за бутон „Запиши настройките [сега]", или за отметка „Записвай настройките [винаги]"?).

Описването на действията със съществителни обикновено пасва навсякъде, което силно улеснява преводача.